Работа през Upwork и Fiverr от България: данъци, осигуровки и ДДС

Работата през Upwork и Fiverr ви позволява да предлагате услугите си на клиенти от цял свят, без да напускате България. Независимо дали сте програмист, дизайнер, копирайтър, маркетолог, преводач или виртуален асистент, можете да изградите собствена клиентска база и да получавате доходи от чужбина.

Още с първите плащания обаче се появяват практически въпроси. Дължите ли данък в България? Какви осигуровки трябва да плащате? Кога се налага регистрация по ДДС? По-добре ли е да работите като физическо лице, или чрез фирма? В тази статия обясняваме основните правила към октомври 2026 г. и как да подредите нещата още в началото.

Накратко:

• Доходите от Upwork и Fiverr обикновено се декларират в България, ако сте местно физическо лице.
• При свободна професия данъкът по правило е 10%, но към него се добавят осигуровки, които не бива да се пропускат.
• ДДС регистрацията не зависи само от оборот от 51 130 евро. Понякога тя възниква по-рано, например заради комисионите на платформата.
• Пазете отчетите от платформата и датите на плащанията, защото доходът се декларира в евро.

Конкретните задължения зависят от вида на услугите, статута ви и начина, по който платформата организира плащанията. Статията е с обща информативна цел и не замества индивидуална консултация.

Трябва ли да декларирате доходите от Upwork и Fiverr в България?

В повечето случаи – да. Ако сте местно физическо лице за данъчни цели в България, облагаемите ви доходи се декларират по българското законодателство, независимо къде живеят клиентите ви. Не променя нищо и фактът, че парите постъпват в Upwork, Fiverr, PayPal, Payoneer или чуждестранна сметка.

Полезно е да разделите трите неща, които често се смесват: платформата е мястото, където намирате клиенти и получавате плащания, доходът е възнаграждението за самите услуги, а данъчният режим определя как този доход се облага според вида на дейността и вашия статут. Ако например изработвате уебсайтове през Upwork или рекламни материали през Fiverr, първо трябва да се определи как дейността се квалифицира за данъчни цели. Сумата по сметката ви не е задължително същата, която декларирате, защото комисионите на платформата и условията по договора също влияят.

Как се облагат доходите от фрийланс работа?

Няма единен режим за всички, които работят онлайн. Най-често фрийлансърите работят като физически лица със свободна професия, когато са изпълнени законовите условия.

При този режим данъкът върху годишната данъчна основа по правило е 10%. За много дейности се прилагат и 25% нормативно признати разходи: не се облага целият приход, а остатъкът след приспадане на признатите разходи и внесените осигуровки. Тези размери не са универсални. За определени авторски и лицензионни възнаграждения законът предвижда друг процент признати разходи, а определящ е действителният характер на дохода, не наименованието на услугата в платформата.

Ето опростен пример. Ако за годината сте получили 10 000 евро от дейност с 25% нормативни разходи, признатите разходи са 2 500 евро, а облагаемият остатък е 7 500 евро. Десет процента върху него са 750 евро. Окончателният данък се определя след приспадане на осигурителните ви вноски и зависи от личния ви статус и от останалите ви доходи.

Не всяка онлайн дейност отговаря на условията за свободна професия, затова преди да изберете този режим, проверете как се квалифицира вашата работа. В зависимост от дейността може да се наложи и вписване в регистър БУЛСТАТ. Ако предпочитате регистрацията и текущите задължения да се водят от специалист, вижте счетоводство за свободни професии.

Какви осигуровки дължат фрийлансърите?

Данъкът не е единственото задължение. Когато упражнявате дейността като самоосигуряващо се лице, плащате вноски за пенсионно и здравно осигуряване, а в някои случаи и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. По желание можете да се осигурите и за общо заболяване и майчинство. Конкретните вноски зависят от това дали имате и трудов договор, дали упражнявате дейността постоянно и какъв осигурителен доход изберете. Осигурителният доход и данъчната основа се определят по различни правила и не е задължително да съвпадат. Как работят ставките, границите и годишното изравняване, обясняваме в статията за личния труд в ЕООД и ООД, а правилата за самоосигуряващите се лица са същите.

Затова при планиране на бюджета не смятайте само 10% данък. Добавете осигуровките и разходите за счетоводно обслужване, иначе изненадата в края на годината обикновено е неприятна.

Трябва ли да се регистрирате по ДДС?

Това е един от най-важните въпроси за фрийлансърите, защото задължение за регистрация може да възникне и при сравнително ниски приходи.

От 1 януари 2026 г. националният праг за задължителна регистрация по общия ред (чл. 96, ал. 1 от ЗДДС) е 51 130 евро оборот в страната. Оборотът се следи за календарната година, а при надвишаване на прага заявлението се подава в 7-дневен срок. Този праг обаче не е единственото основание за регистрация.

Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС може да е необходима независимо от общия праг. Това се отнася например за получаването на определени услуги от чуждестранен доставчик, когато мястото на изпълнение е в България и данъкът е изискуем от получателя, както и за предоставянето на определени услуги на данъчно задължени лица в друга държава членка на ЕС. При работа през платформа е важно да се провери какви услуги ви предоставя самата платформа, как се начисляват комисионите, коя страна е доставчикът и как е документирана операцията. Комисионата за услуга, предоставена от платформата, може да породи отделно задължение, което се анализира независимо от оборота ви към клиентите.

Затова не приемайте, че ДДС регистрация е нужна едва след 51 130 евро. Срокът по чл. 97а зависи от конкретното основание и от момента, в който данъкът става изискуем, така че не винаги тръгва от първото получено плащане. Най-разумно е да проверите случая си преди да платите първата комисиона. За тази тема вижте и статията Ползвате Google Ads, Meta или SaaS услуги? Внимавайте с ДДС, а за помощ с регистрацията – страницата ни за ДДС услуги.

Какви такси удържат Upwork и Fiverr?

Комисионите влияят на сумата, която реално получавате, но не са равнозначни на данъчните ви задължения. Според официалната информация на Upwork таксата за фрийлансъри е от 0% до 15% за конкретен договор. Точният процент зависи от условията по договора и се показва в платформата, а има и специални случаи с различни условия. При Fiverr изпълнителят обичайно получава 80% от стойността на завършената поръчка, включително допълнителните услуги и бакшишите, когато са приложими.

Пазете отчетите от платформата, договорите и извлеченията за удържаните комисиони. Те показват реалните финансови потоци и са основа за правилното счетоводно и данъчно третиране, а в зависимост от статута ви таксите могат да имат значение и при определянето на разходите.

Плащания в долари и данъчна форма на платформата

Доходът се декларира в евро. Платформите обаче често плащат в щатски долари, а когато теглите пари през PayPal, Payoneer или банка, курсът, който виждате там, включва собствена надбавка. Той обикновено не е курсът, по който доходът се преизчислява за декларацията. Затова сумата по сметката ви и сумата за деклариране могат да се различават. Най-лесният начин да се предпазите е да записвате датата и сумата на всяко плащане в оригиналната му валута, така че преизчислението да е бързо и без догадки. Кои точно курсове се прилагат, уточнете със счетоводителя си.

Платформите със връзка със САЩ, като Upwork, обикновено искат от изпълнителите извън САЩ да попълнят данъчна форма, най-често W-8BEN. Тя удостоверява, че не сте американско данъчно лице. Попълвайте я внимателно и вярно, но имайте предвид, че не замества декларирането на доходите в България.

По-добре ли е да работите като физическо лице или чрез ЕООД?

Отговорът зависи от размера на доходите, вида на услугите, плановете ви за развитие и начина, по който искате да управлявате финансите си.

Като физическо лице със свободна професия, когато дейността ви позволява, имате по-проста администрация: данъкът се определя по правилата за физическото лице, а осигуряването зависи от статута ви. Подходът е удобен за самостоятелна работа с ниски реални разходи. ЕООД изисква повече: счетоводство и отчетност на дружеството, годишни задължения и допълнителни формалности. В замяна дава ясно разграничение между личните и фирмените пари и по-добра основа за растеж. Дружеството плаща корпоративен данък върху печалбата, а при разпределяне на дивидент към физическо лице може да има и данък върху дивидента.

Фирма има смисъл, когато приходите ви са устойчиви, планирате да наемате хора, работите по по-големи договори или искате да развивате дейността като отделен бизнес. ЕООД обаче не е винаги по-изгодно, защото освен данъците се вземат предвид осигуровките, счетоводното обслужване и начинът, по който ще използвате печалбата. Най-разумно е вариантите да се сравнят с реални числа. По темата имаме отделна статия: ЕООД или свободна професия – кое да избера?

Кога се подава годишната данъчна декларация?

За физическите лица в общия режим срокът по чл. 50 от ЗДДФЛ е от 10 януари до 30 април на следващата година, тоест доходите от 2026 г. се декларират през 2027 г. В зависимост от вида на дохода и начина на работа може да има и други задължения, например авансов данък и осигурителни декларации, а при работа чрез дружество важат отделни правила за годишното отчитане.

Най-лесно е годишното приключване, ако документите са подредени още от началото. Пазете договорите и информацията за услугите, отчетите за завършени поръчки и получени плащания, извлеченията за таксите на платформите, банковите извлечения с дата и валута на всеки превод, фактурите, когато са приложими, и документите за разходи по дейността. При клиенти от различни държави запазвайте и данните за клиента, защото държавата му, данъчният му статут и естеството на услугата могат да влияят на третирането.

Най-честите грешки на фрийлансърите

Повечето хора, които започват да работят онлайн, мислят за клиенти и портфолио, а данъците остават на заден план. Една от най-честите грешки е да се смята, че доходът от чужбина не се декларира в България. Облагането зависи от вашия данъчен статут, не от държавата на клиента. Втората е да се разчита, че ДДС регистрацията е нужна само при висок оборот, докато при определени трансгранични услуги има отделно основание, включително по чл. 97а.

Често хората предполагат и че всеки фрийлансър може да ползва режима за свободна професия, а той зависи от характера на дейността и от законовите условия. Бюджетът пък се планира само с 10% данък, без осигуровки и счетоводно обслужване. Накрая, някои декларират сумата по банковата сметка вместо дохода, като забравят, че таксите на платформата и курсовете на превалутиране я правят различна. И последното: изборът между свободна професия и ЕООД се взема по съвет от познат, макар че режимът, подходящ за един специалист, не е задължително най-добрият за друг.

Кога е време да потърсите счетоводител?

Не е нужно да чакате доходите ви да нараснат или да получите писмо от институция. Най-добрият момент е в самото начало, преди първите плащания: тогава изборът на режим е свободен, ДДС въпросът още не е възникнал и можете да подредите документите от първия ден. Поправянето на пропуски по-късно обикновено е по-скъпо и по-неприятно от правилния старт.

Екипът на InTax помага на фрийлансъри, които работят с чуждестранни клиенти. Съдействаме при избора на подходящ начин за организиране на дейността, при данъчното третиране на доходите и осигурителните задължения, при проверката дали има основание за ДДС регистрация и при подреждането на документите от платформите.