Ползвате Google Ads, Meta или SaaS услуги? Внимавайте с ДДС

Днес е напълно нормално един малък бизнес да използва услуги на компании от цял свят. Google Ads и Meta Ads за реклама, Canva и Adobe за дизайн, Shopify за онлайн магазина, хостинг, софтуер и различни SaaS платформи могат да бъдат част от ежедневната работа още от първия месец.

Именно тук обаче може да се появи едно задължение, за което много предприемачи научават чак когато вече имат действащ бизнес: получаването на определени услуги от чуждестранни доставчици може да доведе до задължение за регистрация по ДДС.

Това е различно от общия праг за задължителна регистрация по ДДС и може да бъде от значение дори за сравнително малък бизнес.

Какво общо имат Google Ads, Meta и SaaS платформите?

Представете си, че сте започнали онлайн магазин. Все още сте в началото и оборотът ви е далеч от прага за задължителна регистрация по ДДС.

За да привлечете клиенти, започвате да рекламирате в Google и Facebook. Плащате за онлайн платформа, използвате професионален софтуер и имате абонамент за облачна услуга.

На пръв поглед това са просто разходи за бизнеса.

Но част от тези услуги се предоставят от компании, установени извън България. При определени условия получаването на такива услуги може да създаде самостоятелно основание за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, независимо че бизнесът все още няма оборот, близък до общия праг за регистрация.

Не е нужно да имате голям оборот

Това е вероятно най-важното, което трябва да знаете.

От 1 януари 2026 г. националният праг за задължителна регистрация по общия ред е 51 130 евро при приложимите условия. Но този праг не трябва да се бърка със специалните основания за регистрация по ЗДДС.

Затова един фрийлансър, агенция, IT специалист или онлайн магазин може да има сравнително малък оборот и въпреки това да попадне в обхвата на чл. 97а, ако получава услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. Самият размер на оборота не е достатъчен, за да се определи дали регистрацията е необходима.

Какви услуги най-често трябва да проверите?

Няма универсален списък, при който всеки абонамент от чужбина автоматично означава регистрация. Въпросът зависи от характера на конкретната услуга, доставчика и мястото на изпълнение.

Сред услугите, които често е разумно да бъдат проверени, са:

• онлайн реклама – Google Ads, Meta Ads и други рекламни платформи;

• софтуер и SaaS услуги – различни абонаментни онлайн приложения и бизнес инструменти;

• хостинг и облачни услуги;

• платформи за електронна търговия;

• дизайн, маркетинг и консултантски услуги от чуждестранни доставчици.

Това не означава, че всяка фактура от чужбина автоматично води до регистрация. Важна е конкретната доставка, а не само това, че компанията е чуждестранна.

Какво представлява регистрацията по чл. 97а?

Най-просто казано, чл. 97а може да се приложи, когато данъчно задължено лице получава определени облагаеми услуги с място на изпълнение в България, при които ДДС е изискуем от получателя.

Законът предвижда и отделна хипотеза за български лица, които предоставят определени услуги на данъчно задължени лица в други държави от ЕС.

За бизнеса това означава, че ДДС може да стане част от ежедневната ви отчетност още преди да сте достигнали общия праг за регистрация.

При регистрация по този специален режим има и важни особености, включително ограничение относно правото на данъчен кредит.

Това е една от причините да не е добра идея просто да приемете, че регистрацията е формалност.

Кога трябва да се предприемат действия?

При приложимост на чл. 97а заявлението за регистрация не се подава едва след като получите първата фактура.

Законът предвижда заявление да бъде подадено не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем, например при авансово плащане или настъпване на данъчното събитие.

Точно поради това е добре въпросът да бъде проверен преди да започнете да плащате за определена чуждестранна услуга, а не когато вече сте натрупали няколко фактури.

Какво означава това на практика?

Да вземем прост пример.

Имате малка фирма, която продава онлайн. Оборотът ви е 15 000 евро за годината. Все още сте далеч от общия национален праг за задължителна регистрация по ДДС.

Започвате да плащате за Google Ads и използвате платена SaaS платформа от чужбина.

Тук не трябва автоматично да заключавате нито „трябва да се регистрирам“, нито „няма нужда, защото съм под 51 130 евро“.

Необходимо е да се провери какви точно услуги получавате, кой е доставчикът, къде е установен, как е оформена фактурата и какви са конкретните условия на доставката.

Това е същината на проблема.

А ако вече сте плащали за такива услуги?

Не изпадайте в паника, но не го оставяйте без проверка.

Съберете фактурите и документите от Google, Meta, софтуерните платформи или други чуждестранни доставчици и ги предоставете на счетоводителя си.

Важно е да се установи какви услуги сте получили, от кого, кога и при какви условия, за да се прецени дали е възникнало основание за регистрация и как следва да бъдат отчетени доставките.

При такива казуси времето има значение, защото законът предвижда конкретни срокове за регистрация.

Не само онлайн бизнесите трябва да внимават

Темата не се отнася единствено до онлайн магазини.

Може да бъде важна за фрийлансъри, IT специалисти, маркетингови агенции, консултанти, дизайнери и други компании и професионалисти, които използват международен софтуер или получават услуги от доставчици извън България.

Понякога един обикновен месечен абонамент може да има данъчно значение, което предприемачът не очаква.

Най-добрият момент да проверите е преди старта

Не е необходимо да познавате всички разпоредби на ЗДДС, за да управлявате бизнеса си правилно.

Важно е да знаете, че „под прага за ДДС“ не означава автоматично „нямам никакви задължения по ДДС“.

Ако използвате Google Ads, Meta Ads, SaaS, хостинг, софтуер или други услуги от чужбина, проверете предварително дали за конкретните услуги не възниква задължение за регистрация по чл. 97а. Така можете да избегнете неприятни изненади и последващи корекции.