Личен труд в ЕООД и ООД: данък и осигуровки
Личен труд в ЕООД и ООД през 2026 г. Разберете какви осигуровки се дължат, как се изчислява данъкът и какъв е осигурителният доход.
Публикувана на Обновена на 6 мин. четене
В тази статия
- Какво представлява личният труд?
- Какви осигуровки се дължат?
- Какъв е осигурителният доход през 2026 г.?
- Как се облага личният труд?
- Кога се внасят вноските и как става изравняването?
- Личен труд или дивидент – каква е разликата?
- Какви документи да подготвите и какво да избягвате?
- Кога да обсъдите личния си труд със счетоводител?
Личният труд е начинът, по който собственик на ЕООД или съдружник в ООД получава възнаграждение за реалната работа, която върши в дружеството. Това може да е работа с клиенти, предоставяне на професионални услуги, административна дейност или друга дейност в полза на фирмата.
Така изплатените пари не са дивидент и имат свои правила за осигуряване и облагане. Ако ги познавате, можете да планирате реалния си доход вместо да се изненадвате при първото изравняване.
Накратко:
- Личният труд е възнаграждение за реална работа на собственик на ЕООД или съдружник в ООД. Той не е същото като дивидента.
- Лицето обичайно се осигурява като самоосигуряващо се (СОЛ). Вноските са за негова сметка, а дружеството може да ги внася вместо него.
- От 1 август 2026 г. осигурителният доход е между 620,20 и 2300 евро месечно.
- Данъкът е 10% и се изчислява след приспадане на задължителните осигуровки, а не върху цялото възнаграждение.
- След края на годината се определя окончателен осигурителен доход и може да се дължат допълнителни вноски.
Какво представлява личният труд?
Личен труд е дейността, която собственикът на ЕООД или съдружникът в ООД лично извършва в дружеството и за която получава възнаграждение. Самото притежаване на фирма или дялове не означава автоматично, че лицето полага личен труд, защото важното е трудова дейност действително да се извършва.
При упражняване на такава дейност лицето обичайно се осигурява като самоосигуряващо се лице (СОЛ). НАП посочва, че самоосигуряващите се лица внасят задължителните си осигурителни вноски за своя сметка.
Какви осигуровки се дължат?
В зависимост от конкретния осигурителен статус на лицето се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване и, когато е приложимо, за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Допълнително лицето може да избере да се осигури и за общо заболяване и майчинство. Вноските са за сметка на самоосигуряващото се лице, но при изплащане на възнаграждение за личен труд дружеството може да ги администрира и внесе вместо него. НАП изрично посочва, че дружеството внася авансово социалните и здравните осигуровки.
Към октомври 2026 г., според таблицата на НОИ, ставките са:
- Фонд „Пенсии“ (ДОО): 14,8% за родените след 31 декември 1959 г. и 19,8% за родените до 31 декември 1959 г.
- Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО): 5% за родените след 31 декември 1959 г., когато е приложимо.
- Общо заболяване и майчинство (ОЗМ): 3,5% – по избор. Без него няма право на парични обезщетения при болест и майчинство.
- Здравно осигуряване: 8%.
Какъв е осигурителният доход през 2026 г.?
Самоосигуряващото се лице определя авансов осигурителен доход в рамките на установените минимален и максимален размер. През 2026 г. тези граници се променят в средата на годината. От 1 януари до 31 юли минималният месечен осигурителен доход е 550,66 евро, а максималният – 2111,64 евро. От 1 август до 31 декември минималният е 620,20 евро, а максималният – 2300 евро. Затова не бива един и същ размер да се използва като граница за цялата година.
За да видите какво означава това в пари, представете си лице, родено след 1959 г., което избира минималния осигурителен доход от 620,20 евро и не избира ОЗМ. Вноската за фонд „Пенсии“ е 91,79 евро, за ДЗПО – 31,01 евро, а за здравно осигуряване – 49,62 евро. Общо това са 172,42 евро месечно. Ако лицето избере и ОЗМ (21,71 евро), сумата става 194,13 евро.
Изборът на по-нисък осигурителен доход намалява вноските днес, но обикновено влияе и на размера на бъдещата пенсия и на обезщетенията. Затова решението не бива да се взема само заради по-ниската месечна сума.
Как се облага личният труд?
За данъчни цели възнаграждението за личен труд се третира като доход от трудово правоотношение по смисъла на ЗДДФЛ, а данъчната ставка по общото правило е 10%. Данъкът обаче не е просто 10% от цялото възнаграждение. При определяне на месечната данъчна основа се вземат предвид задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на самоосигуряващото се лице. Върху така определената основа се изчислява авансовият данък.
Нека вземем възнаграждение от 1 500 евро на месец и лице със същата ситуация като в примера по-горе: родено след 1959 г., осигурява се върху 620,20 евро, не е избрало ОЗМ и няма други доходи или осигуряване. Задължителните осигуровки са 172,42 евро, така че данъчната основа е 1 327,58 евро, а авансовият данък – 132,76 евро. Остават 1 194,82 евро. Обърнете внимание, че вноските се изчисляват върху избрания осигурителен доход, а не върху цялото възнаграждение. Това е опростена илюстрация, а окончателният резултат зависи от личния статус, останалите доходи и годишното изравняване.
Кога се внасят вноските и как става изравняването?
Самоосигуряващите се лица по правило внасят месечните си вноски до 25-о число на следващия месец. Ако дружеството ги администрира вместо вас, срокът пак е важен, защото закъснението може да доведе до лихви.
Внесените през годината вноски са авансови, а след края ѝ се определя и окончателен осигурителен доход. В зависимост от годишния осигурителен доход може да възникне задължение за допълнителни вноски. Годишната данъчна декларация за физическите лица в общия режим се подава от 10 януари до 30 април на следващата година (чл. 50 от ЗДДФЛ). Как и в какъв срок се подават данните за окончателния осигурителен доход в конкретния случай, уточнете със счетоводителя си.
Личен труд или дивидент – каква е разликата?
Двата начина не са заместители един на друг. Възнаграждението за личен труд се изплаща за реално положен труд, свързано е с осигуряване и авансов данък и обикновено е разход за дружеството, когато е документирано правилно. Дивидентът е разпределение на печалбата на дружеството: при физическо лице по правило се дължи 5% окончателен данък, а осигуровки не се удържат върху него.
Затова изборът как да получавате парите от дружеството не се прави само по данъчната ставка. Влияят и осигуряването, пенсионните права, обезщетенията и размерът на печалбата.
Какви документи да подготвите и какво да избягвате?
Дори в малко дружество е полезна ясна документална следа. Тя включва решение на едноличния собственик (при ЕООД) или на общото събрание (при ООД) за размера на възнаграждението, документ за изплащането му и платежни нареждания, данни за избрания осигурителен доход и статута на лицето, подадените декларации и платените вноски.
Най-честите грешки са свързани с това, че осигурителният доход се смесва с възнаграждението, макар вноските да се изчисляват върху избрания доход, а не върху изплатената сума. Често не се отчита и промяната на границите от 1 август 2026 г. Други хора забравят, че ОЗМ е по избор и разбират за това едва когато имат нужда от болничен или майчинство, а трети пропускат годишното изравняване, като приемат, че авансовите вноски са окончателни. И накрая, решението как да получавате средствата се взема само по ставката, без да се погледне цялата картина.
Кога да обсъдите личния си труд със счетоводител?
Най-добре е преди да определите или промените възнаграждението си. Тогава можете заедно да изберете осигурителния доход, да изчислите какво реално остава в ръцете ви и колко струва на дружеството, да сравните личния труд с дивидента и да подготвите документите. Тъй като задълженията зависят от личния статус, от наличието на друго осигуряване и от конкретното дружество, един общ отговор рядко е достатъчен.
Екипът на InTax помага с избора на осигурителен доход, изчисляването и внасянето на вноските и авансовия данък, годишното изравняване и сравнението между личен труд и дивидент за вашия случай.


