Продавате в Instagram, Facebook или TikTok? Ето какви данъци и задължения имате

Продавате продукти или услуги през Instagram, Facebook или TikTok? Независимо дали приемате поръчки чрез директни съобщения, линк към онлайн магазин или платформа за електронна търговия, продажбите през социалните мрежи могат да създадат данъчни и счетоводни задължения.

Много хора започват да продават онлайн като допълнителен доход и едва по-късно се интересуват от въпроси като:

• Трябва ли да имам фирма и да плащам данъци?
• Трябва ли да издавам касов бон при наложен платеж?
• Как НАП разбира за онлайн продажбите ми?
• Кога възниква задължение за регистрация по ДДС?
• Какво се променя, ако продавам на клиенти в ЕС или плащам за реклама на чуждестранна платформа?

В тази статия разглеждаме основните правила и най-често срещаните грешки при онлайн продажби.

Важно: Информацията в статията е с общ информационен характер и не представлява индивидуална данъчна или счетоводна консултация. Конкретните задължения зависят от начина на извършване на продажбите, вида на клиентите, начина на плащане, държавите, в които продавате, и конкретните обстоятелства на бизнеса.

Продавам в Instagram или Facebook – трябва ли да имам фирма?

Самото използване на Instagram или Facebook за продажби не означава автоматично, че сте длъжни да регистрирате дружество.

Важно е обаче как реално извършвате дейността.

Ако системно купувате или произвеждате стоки с цел да ги продавате и реализирате печалба, дейността може да има характер на търговска дейност и да поражда данъчни и осигурителни задължения, независимо дали сте създали дружество или сте започнали да продавате без регистрация.

Следователно въпросът не е само:

„Имам ли фирма?“

По-важният въпрос е:

„Какъв е характерът на дейността ми и какви данъчни и осигурителни задължения произтичат от нея?“

Какво трябва да се анализира?

При онлайн продажби е важно да се разгледат:

• какви стоки или услуги продавате;
• колко често извършвате продажби;
• купувате ли стоки с цел препродажба;
• произвеждате ли стоки за продажба;
• на кого продавате – физически лица или фирми;
• в България ли са клиентите или са в други държави;
• как получавате плащанията;
• какъв е размерът на приходите;
• имате ли разходи и документи за тях.

Затова не е добра идея да се приема, че „ако продажбите са само през Instagram, няма данъци“.

НАП вижда ли продажбите ми с наложен платеж?

Да. При продажби с наложен платеж не трябва да се приема, че плащанията остават извън полезрението на НАП.

НАП получава информация от определени доставчици на платежни и пощенски услуги. При пощенските оператори се подават данни, свързани с изпратените пратки и изплатените суми по наложени платежи.

Освен това част от информацията за доходите от онлайн продажби може да бъде предварително попълнена в данъчната декларация на физическо лице.

Означава ли това, че всяка получена сума е автоматично облагаем доход?

Не.

Получената сума не трябва механично да се приравнява на печалба или данъчна основа. При определяне на данъчните задължения значение имат характерът на дейността, направените разходи, статутът на лицето и приложимият данъчен режим.

Това обаче не означава, че онлайн продажбите не трябва да бъдат декларирани.

Трябва ли касов апарат при продажби през Instagram?

Отговорът зависи най-вече от начина на плащане.

Продажба през Instagram или Facebook не е отделен вид плащане. За изискванията за отчитане на продажбата значение има как клиентът плаща и как е организирана продажбата.

Наложен платеж и пощенски паричен превод

Тук има важна разлика.

Наложен платеж и пощенски паричен превод не са напълно едно и също понятие.

При плащане чрез пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор, когато са изпълнени законовите условия за това изключение, не се издава фискален бон.

В този случай обаче продавачът трябва да предостави на клиента документ с необходимата информация за продажбата.

Следователно не е коректно просто да се казва:

„При наложен платеж не ми трябва касов апарат.“

Трябва да се провери как точно се извършва плащането и дали конкретният начин попада в предвиденото законово изключение.

Плащане в брой или с карта

При други начини на плащане могат да възникнат задължения за издаване на фискален документ съгласно приложимите правила.

Затова онлайн търговецът трябва да разглежда начина на плащане, а не само канала, през който е направена поръчката.

Facebook и Instagram реклами: трябва ли регистрация по чл. 97а ЗДДС?

Това е един от най-често пропусканите въпроси при малкия онлайн бизнес.

Ако получавате облагаеми рекламни или други услуги от чуждестранен доставчик, за които ДДС е изискуем от вас като получател, може да възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Това основание за регистрация е различно от стандартната задължителна регистрация по ДДС, свързана с достигане на определен оборот.

Има ли праг на оборота по чл. 97а?

За регистрацията на това основание няма праг на оборота, който да трябва да бъде достигнат.

Ако са изпълнени условията на чл. 97а, задължението за регистрация може да възникне независимо от размера на оборота на бизнеса.

Заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за съответната доставка става изискуем, включително когато това е свързано с авансово плащане или с настъпване на данъчно събитие.

Затова не трябва да се чака достигането на общия праг за задължителна регистрация по ДДС, преди да се провери дали вече не е възникнало основание за регистрация по чл. 97а.

Какво се случва след регистрацията?

При получаване на услуги, за които ДДС е изискуем от получателя, може да възникне задължение за:

• самоначисляване на ДДС по приложимия механизъм;
• издаване на необходимия протокол;
• включване на операцията в съответните ДДС регистри;
• подаване на месечни справки-декларации и регистри;
• спазване на съответните срокове.

Важно е и друго:

Регистрацията само на основание чл. 97а не дава право на данъчен кредит.

Затова рекламните разходи във Facebook, Instagram, Google, TikTok и други чуждестранни платформи трябва да бъдат проверени още преди да започнат регулярните плащания.

А какво се случва с рекламите в TikTok?

Принципът е същият.

Не е достатъчно да се гледа само марката на платформата. Важно е:

• кое юридическо лице издава фактурата;
• от коя държава е доставчикът;
• какъв е видът на услугата;
• къде е мястото на изпълнение;
• кой е получателят;
• кой дължи ДДС.

При рекламни услуги от чуждестранен доставчик може да възникне основание за регистрация по чл. 97а ЗДДС.

Затова при първите рекламни кампании е добре да се провери фактурата и доставчикът, а не да се разчита само на това, че платформата е „чужда“.

Продавате в Румъния, Гърция или друга държава от ЕС?

Ако продавате онлайн на клиенти в други държави от Европейския съюз, могат да се приложат специални правила за дистанционни продажби на стоки.

Тук вече не е достатъчно да се разглежда само българското законодателство.

Има значение:

• къде се намира клиентът;
• физическо лице ли е или фирма;
• какъв е видът на доставката;
• от коя държава се изпраща стоката;
• какъв е общият размер на трансграничните продажби;
• регистрирани ли сте по ДДС;
• използвате ли режима OSS.

Какво представлява прагът от 10 000 евро?

При определени вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и някои електронни услуги към потребители в ЕС съществува общ праг от 10 000 евро за определени доставки, при който при изпълнение на условията мястото на облагане може да остане в държавата на доставчика.

При надхвърляне на приложимия праг могат да се задействат правилата за облагане в държавата на клиента.

Точното приложение на правилата трябва да се прецени според вида на продажбите и конкретния бизнес.

Какво представлява OSS?

OSS (One Stop Shop) е специален режим, който улеснява декларирането и плащането на ДДС при определени трансгранични B2C продажби в рамките на ЕС.

Вместо при определени условия да се извършва отделна регистрация и деклариране във всяка държава, в която се дължи ДДС, бизнесът може да използва OSS като опростен механизъм.

OSS е особено важен за онлайн магазини и търговци, които продават редовно на крайни клиенти в различни държави от ЕС.

Тук обаче трябва да се направи разграничение между:

• стандартна регистрация по ДДС;
• регистрация по чл. 97а;
• регистрация за използване на OSS.

Това са различни режими и не трябва да се смесват.

DAC7: какво трябва да знаят онлайн продавачите?

DAC7 е европейски режим за прозрачност и обмен на информация за определени дейности, извършвани чрез цифрови платформи.

При приложимост на правилата платформените оператори могат да имат задължение да събират и предоставят информация за определени продавачи и извършени сделки.

Важно е да не се прави прекалено широко заключение, че „Instagram, Facebook и TikTok автоматично докладват всяка продажба“.

DAC7 се прилага при определени условия и за определени оператори и дейности.

За онлайн търговеца практическото значение е друго:

не трябва да се разчита, че онлайн продажбите са невидими за данъчната администрация.

Данни могат да постъпват от различни източници – платежни оператори, пощенски оператори, платформи и други.

Как се осчетоводяват PayPal, Stripe и други платежни системи?

Използването на PayPal, Stripe или друга платежна система не отменя счетоводното отчитане на продажбите.

При правилно счетоводно отчитане трябва да може да се проследи връзката между:

поръчка → продажба → плащане → платежна система → банково движение → счетоводна операция.

При работа с платежни оператори е важно да се следят:

• отчетите от платежната платформа;
• получените плащания;
• удържаните такси;
• възстановяванията на суми;
• валутните разлики;
• банковите постъпления;
• документите за извършените продажби.

Особено внимание е необходимо при продажби в чужбина и получаване на плащания в различни валути.

Какви документи трябва да пази онлайн търговецът?

Онлайн продажбите не трябва да се управляват само чрез чатове и банкови извлечения.

Добрата счетоводна организация включва съхраняване и подреждане на документи и информация за:

• покупки на стоки;
• фактури от доставчици;
• продажби;
• плащания;
• куриерски услуги;
• банкови операции;
• платежни оператори;
• рекламни разходи;
• такси към платформи;
• възстановени суми;
• документи за доставки към клиенти.

Това улеснява както счетоводното обслужване, така и доказването на произхода и характера на операциите при необходимост.

7 често срещани грешки при продажби през социалните мрежи

1. „Щом нямам фирма, нямам данъци“

Липсата на фирма не означава автоматично липса на данъчни задължения.

2. „Instagram не е онлайн магазин“

Каналът за продажба не определя сам по себе си данъчния режим.

3. „Наложеният платеж не се вижда от НАП“

Това е погрешно. Данни за определени плащания и операции могат да постъпват в НАП.

4. „Куриерската бележка винаги заменя касовия бон“

Необходимо е да се провери конкретният начин на плащане и дали са изпълнени условията на приложимото изключение.

5. „Ще се регистрирам по ДДС, когато достигна оборота“

Не всяко основание за регистрация по ДДС зависи от оборота.

Чл. 97а е един от примерите.

6. „Facebook и TikTok рекламата е просто разход“

При определени услуги от чуждестранни доставчици рекламният разход може да създаде задължения по ЗДДС, включително регистрация по чл. 97а.

7. „Онлайн продажбите са малки и няма нужда от счетоводство“

Дори при сравнително малък бизнес е важно от самото начало да има ясна система за документиране, плащания и деклариране.

Как НАП контролира онлайн продажбите?

Онлайн търговията е сред сферите, в които НАП активно използва информация от различни източници.

Това включва данни, свързани с:

• куриерски и пощенски оператори;
• банкови и платежни операции;
• онлайн платформи;
• декларирани доходи;
• електронни магазини и други източници на информация.

НАП извършва проверки и ревизии на лица, за които има несъответствия между наличната информация и декларираните доходи.

Това е още една причина онлайн продажбите да бъдат организирани правилно още от началото, вместо счетоводството да се „оправя“ след получаване на проверка.

Как счетоводителят може да помогне на онлайн бизнеса?

При онлайн търговията счетоводителят не трябва да бъде необходим само в края на годината.

Добрата организация започва още преди първата продажба.

Счетоводителят може да помогне с:

• избор на подходяща форма за извършване на дейността;
• анализ на данъчния и осигурителния режим;
• проверка на задълженията за касови бележки;
• анализ на плащанията с наложен платеж;
• проверка за основания за регистрация по ДДС;
• анализ на чл. 97а ЗДДС;
• регистрация и работа с OSS при приложимост;
• счетоводно отчитане на PayPal, Stripe и други платежни оператори;
• отчитане на рекламни разходи;
• подготовка и подаване на необходимите декларации;
• годишно данъчно приключване.

Колкото по-рано се изяснят тези въпроси, толкова по-малък е рискът от пропуски, корекции и санкции.

Продавате онлайн? Проверете дали бизнесът ви е организиран правилно

Продажбите през Instagram, Facebook и TikTok могат да бъдат напълно легален и успешен бизнес.

Но фактът, че продажбата се извършва през социална мрежа, не отменя данъчните и счетоводните правила.

Особено внимание трябва да се обърне на:

• начина на плащане;
• наложените платежи;
• документите за продажбите;
• рекламите към чуждестранни доставчици;
• чл. 97а ЗДДС;
• регистрацията по ДДС;
• продажбите към клиенти в ЕС;
• OSS;
• DAC7;
• платежните платформи;
• правилното деклариране на доходите.

Ако вече продавате онлайн или планирате да започнете, най-добрият момент за проверка на данъчните и счетоводните задължения е преди, а не след възникването на проблема.

По-добре да изясните задълженията си предварително, отколкото да разбирате за тях при проверка от НАП.